Млечно небе >>
Хората -
меланхолични атоми
движещи се между пространствата -
молекули от смях и сълзи,
блестящи в тъмнината на живота ми,
приятели, идващи, отиващи си в мен
през отворените двери на стая-сърце,
моите братя осветяващи пътя си
до вратата на къщата ми,
събличат ме,
галят, целуват шията ми
решат, докосват косата ми
обичат ме сляпо, а после изчезват
в тъмнината,
в дъждовната нощ
в лятото.
Хората -
меланхолични атоми
движещи се между пространствата -
молекули от смях и сълзи,
блестящи в тъмнината на живота ми,
приятели, идващи, отиващи си в мен
през отворените двери на стая-сърце,
моите братя осветяващи пътя си
до вратата на къщата ми,
събличат ме,
галят, целуват шията ми
решат, докосват косата ми
обичат ме сляпо, а после изчезват
в тъмнината,
в дъждовната нощ
в лятото.